През XIII – XV век един от най-големите градове в северна Италия бил Венеция. Той се славел със силно развити занаяти и с процъфтяващата си морска търговия. Венеция била столица на едноименна република в североизточните предели на Италия. Корабите на венецианците плавали навред из Източното Средиземноморие и били главен мост на търговията (заедно с тези на Генуа) между Европа и Предния Изток. Венецианските и генуезките търговци поддържали свои кантори и цели търговски квартали във Византия, България и източните страни. Венецианците успели да превърнат в свои колонии много острови и крайбрежни области.

В наследство от Венеция европейската цивилизация се сдобива с множество красиви постройки и паметници на изкуството. Управлението на Венеция било в ръцете на богатите търговци и лихвари, които водели чести икономически войни с Република Генуа за надмощие в Средиземноморския басейн. Венеция заедно с Флоренция става един от главните центрове и двигатели на прогреса, стопанския напредък и изкуствата в Ренесансова Италия и Европа през зрелия и късен феодализъм в периода между XIII – XVI век.

На обединените военноморски сили на Венеция, Испания и Папството през 1571 г. дължим съкрушителния разгром на турския флот при Лепанто в Коринтския залив, който заедно с победата над османските войски край Виена, нанесено от армията на австрийците през 1529 г. се превръща в ключов фактор за възпирането на застрашителната османска инвазия към вътрешността на Стария континент през XVI век...